Продължавайки десетилетната си кампания за завземане на територии, Израел обяви плановете си за разширяване на селищата в Голанските възвишения – сирийска територия от 1,800 км², която Тел Авив незаконно окупира през 1967 г.

Стратегическият район има изглед към четири държави – Сирия, Израел, Ливан и Йордания – и се счита за ключова военна тройка в размирния регион.

Израелското правителство е задели над 11 милиона щатски долара, за да „насърчи демографския растеж“ в Голанските възвишения.

Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху иска да удвои населението на Голанските възвишения. „Ще продължим да държим (Голанските възвишения), да насърчаваме демографското развитие на населението и да изграждаме селища там“, заяви той.

Тел Авив разглежда Голанските възвишения като критично важна територия за националната сигурност на Израел, тъй като това стратегическо важно плато дава на Израел военно предимство пред трите му съседни държави.

 Двойните стандарти на Нетаняху

Примирието между Израел и Сирия се разпадна на 8 декември 2024 г. след период на мир, продължил половин век. След падането на режима на Асад, израелските танкове навлязоха в така наречената буферна зона – демилитаризираната територия между Израел и Сирия, която е под израелска окупация от десетилетия.

Израелските сили не само навлязоха в сирийската част на планината, но разположиха там също и войски, за да създадат нова отбранителна буферна зона.

Израел оправда военните си действия с аргумента, че смяната на правителството в Дамаск означава, че примирието е „прекратено“ и трябва да се неутрализират потенциалните заплахи произтичащи от новото правителство.

Докато израелските сили напредваха към източната част на Голанските възвишения, Нетаняху заяви, че това е само „временна отбранителна позиция, докато се намери подходящо споразумение“.

The Economist обаче съобщи, че същото изречение не е включено в изявлението направено на иврит, което означава, че Нетаняху е споменал израза „временна позиция“ само в своето изявление на английски, за да успокои международната общественост.

Седмица по-късно Нетаняху обяви план за разширяване на еврейски селища в окупираните Голански възвишения, заявявайки, че ходът е станал „необходим“, тъй като след падането на режима на Асад се е открил „нов фронт“ на границата със Сирия.

 Дом на друзи и черкези

Голанските възвишения, които бяха под сирийски контрол до 1967 г., бе територия, където живееха предимно друзи и черкези. Сирийските сили използваха стратегическата височина на региона, за да обстрелват израелски общности по време на Шестдневната война през 1967 г. Победата във войната беше от стратегическо важно значение за Израел, тъй като предоставяше възможност да осигури буферна зона срещу сирийските атаки.

През 2024 г. Израел използва същата логика, за да укрепи териториалните си придобивки, които се простират отвъд окупираните Голански възвишения и да навлезе в преди това демилитаризираната буферна зона.

Нетаняху нареди на израелската армия да „възпре потенциалните заплахи идващи от Сирия и да елиминира установените терористични цели в близост до израелската граница.

 Демографски промени и селища

Шестдневната война през 1967 г. доведе до разселването на по-голямата част от първоначалното арабско население на района от около 130,000 души. След това Израел започна да изгражда еврейски селища в района, аргументирайки, че Голанските възвишения са от критично значение за сигурността и развитието на страната.

Днес в окупираните сирийски Голански възвишения живеят около 50 000 души. Половината от тях са израелски заселници, а другата половина – друзи, които съставляват 1,6% от населението на Израел и изповядват уникална вяра, смятана за разклонение на шиитския ислям.

Друзите живеят в 33 еврейски селища, включени в Регионалния съвет на Голан. Според международното право, тези селища са незаконни.

Сирия неуспешно се опита да си върне контрола над Голанските възвишения през войната Йом Кипур през 1973 г. Впоследствие, споразумението за премирие с Израел през 1974 г. доведе до това Тел Авив да отстъпи контрола върху някои сирийски територи, но Голанските възвишения останаха под израелска окупация.

През 1981 г. Израел едностранно анексира Голанските възвишения – ход, който никога не бе признат от международната общност. Съветът за сигурност на ООН обяви анексията за „невалидна“.

Нито една държава не призна израелския суверенитет над Голанските възвишения до март 2019 г., преди САЩ едностранно да вземе решение да признаят района за част от Израел.

Нетаняху отдавна е изправен пред сериозния натис на опозицията заради опитите си да разшири заселническите селища в окупираните територии.

Бившият израелски премиер Ехуд Олмерт каза, че не вижда „никаква причина“ Израел да се разширява в Голанските възвишения.

„Той [Нетаняху] каза, че не се интересуваме от разширяване на конфронтацията със Сирия и се надяваме да не се наложи да воюваме с новите бунтовници, които в момента поеха контрола над Сирия. Защо тогава правим точно обратното? Имаме достатъчно проблеми, с които трябва да се справим“, посочи