Всеки ден милиони хора прекосяват граници с паспорти в ръка. За много други обаче техните пътни документи не предлагат същата свобода.
През януари Henley & Partners и Arton Capital публикуваха своите годишни индекси на паспортите, класации, които оценяват относителната сила на паспортите въз основа на това колко далеч могат да ви отведат без необходимост от виза.
Резултатите, както всяка година, предизвикаха познат дебат: защо някои паспорти функционират като ключове към света, докато други са по-скоро като заключени врати?
Например, паспортите на Сингапур и Япония предоставят достъп до над 190 държави без много бюрократични пречки. В другия край на спектъра, гражданите на Афганистан, Сирия, Ирак и Пакистан често се сблъскват със скептицизъм към техните пътни документи, изискващи визи за повечето дестинации.
Бурак Демирел, представител на Henley & Partners в Истанбул, споделя пред TRT World, че данните за тези класации идват от Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) и се допълват с вътрешни изследвания и информация от отворени източници, включително медийни доклади.
Но за много пътници, особено тези от Глобалния юг, класациите не отговарят на основния въпрос: защо някои паспорти отварят повече врати от други?
За съжаление, няма ясен отговор, освен навигация през лабиринт от улики.
Съдбата в числа
Класирането на паспорта зависи от броя на дестинациите, до които притежателят му може да пътува без предварително одобрение. Въпреки че електронните и визите при пристигане също се броят, най-желаният статус е безвизовият достъп.
Експерти, които изучават мобилността и миграцията, са идентифицирали няколко фактора, които могат да повлияят на силата на паспорта. Икономическата стабилност, обемът на двустранната търговия, размерът на населението и дори статистиката за превишаване на визовия престой играят роля.
„Ако погледнете данните, нации с по-висок БВП средно също имат по-високи визови резултати и са възприемани по-благоприятно от други държави за визова либерализация, защото рискът от нежелана миграция е по-нисък,“ казва Угур Алтундал, учен по миграция и автор на предстоящата книга „Правото на пътуване: Към етика на краткосрочната мобилност“.
През последното десетилетие много държави се насочиха към облекчаване на визовите ограничения или към премахване на визовите изисквания, за да направят международното пътуване по-безпроблемно.
Но за голяма част от световното население, особено тези от страни с ниски и средни доходи, тази промяна има малък ефект.
Изискването за виза не е просто бюрократично неудобство; то може да бъде пречка за икономическа и социална мобилност от Глобалния юг, казват експерти.
Това, което човек може да направи на световната сцена, често зависи от един единствен, неизменен факт: паспорта, който притежава.
Например, нигерийски компютърен инженер може да получи работа във френска фирма, но няма гаранция, че ще получи виза, за да работи там.
През 2023 г. между 41 и 50 процента от заявленията за шенгенски визи от Бангладеш, Гана, Мали, Пакистан и Сенегал бяха отхвърлени.
„Разликата в процентите на отхвърляне на шенгенски визи между региони и националности надхвърля чисто икономическите фактори,“ казва Демирел. „Това сочи към факта, че дискриминационни политики, базирани на идентичност и култура, могат да обяснят високия процент на отхвърляне.“
Политическата нестабилност или вътрешни конфликти също нанасят сериозен удар върху стойността на паспорта.
„Ако има политическа нестабилност или граждански конфликт в дадена страна и размерът на населението е голям, тогава броят на хората, които могат да търсят убежище или да станат неразрешени мигранти, може да се увеличи,“ казва Алтундал.
Въпреки това логиката зад класациите на паспортите не винаги е последователна.
Пакистан, например, заема 96-то място в индекса на Henley – позиция, която държи от години. Но неговият БВП на глава от населението, индексът на човешкото развитие (HDI) и вътрешната сигурност са по-добри от тези на Буркина Фасо, Чад, Сиера Леоне или Судан. Въпреки това паспортите на тези страни позволяват безвизово пътуване до повече дестинации.
Това е така, защото Буркина Фасо и Чад имат търговски, дипломатически и безвизови споразумения с други страни в непосредственото си съседство в Африка.
„Те имат повече гъвкавост и отвореност за визови пътувания в рамките на Африка,“ казва Алтундал.
Пакистан, от друга страна, има напрегнати отношения със своите непосредствени съседи.
„За съжаление, отношенията на Пакистан със съседите му, включително Афганистан, Иран и Индия, не са много добри,“ казва Шамшад Ахмед Хан, бивш външен секретар на Пакистан.
Дипломатическите и търговските споразумения могат драматично да повлияят на силата на паспорта, казват експерти.
Например, през 2006 г. ОАЕ имаше безвизови споразумения с едва 35 държави. Днес гражданите на Емирствата могат да пътуват до 182 дестинации без предварителна виза.
„Паспортите, които са постигнали най-голям успех в изкачването на класациите, принадлежат на държави, които активно са преследвали увеличен достъп чрез международни отношения и дипломация, като ОАЕ,“ казва Демирел от Henley and Partners.
Страница от историята
Съвременният паспорт се появява в началото на 20-ти век, оформен от опасения за сигурността по време на Първата световна война.
„Паспортът, който носим днес, всъщност е продукт на Първата световна война, когато опасенията за саботаж и шпионаж в международни конфликти бяха много актуални,“ казва Патрик Биксби, автор на „Лиценз за пътуване: Културна история на паспорта“.
Документът е създаден, за да укрепи националните граници и да следи кой влиза и излиза. „Така че петното от военните конфликти остава с паспорта и днес,“ казва Биксби.
Във времена на война ограниченията за пътуване се затягат.
През лятото на 1917 г. руснак на име Константин Петрович Иванов слиза от влак във Финландия с паспорт, носещ неговата предполагаема самоличност.
В действителност той е Владимир Ленин, пътуващ под прикритие, за да избегне Временното правителство на Русия, което преследва болшевишките лидери. Ленин е обръснал емблематичната си брада и носи перука за паспортната снимка, за да премине през граничния контрол.
Днес такива маскировки биха били почти невъзможни за изпълнение, предвид биометричната сигурност, сканирането на лица и цифровите бази данни, които са инсталирани на явни и тайни точки на летищата.
Но дори в епоха на напреднали технологии за пътуване, геополитиката диктува кой може да се движи свободно.
Не всички пътници са равни
Конфликтите в Сирия, Йемен, Афганистан и Венецуела изгониха милиони от домовете им, подхранвайки нарастващите антиимигрантски настроения по света. Но не всички бежанци се третират еднакво.
Вземете Украйна за пример
От руската инвазия през 2022 г. над 6.8 милиона украинци са избягали, предимно в страни от ЕС. Въпреки това, въпреки масовото разселване, украинският паспорт остава силен, позволявайки безвизов достъп до 147 дестинации.
Сирийците, за разлика от тях, се сблъскват с интензивни ограничения за пътуване.
„Виждаме расизъм в случая с Украйна,“ казва Алтундал. „Мисля, че културната близост (до Европа), включително раса, религия, географска близост и политическа важност, са определящите фактори, които могат да обяснят защо украинските граждани се третират различно от сирийците и афганистанците.“
Същата логика важи и за Венецуела
Над 7.7 милиона венецуелци са напуснали страната си поради икономически колапс, много от тях търсещи убежище в Южна Америка или Съединените щати. Но за разлика от сирийските бежанци, венецуелците имат значително предимство: общ език и културни връзки.
Алтундал казва, че това е така, защото венецуелците говорят испански и имат културна и религиозна близост с Испания. Мадрид настоя ЕС да даде на Венецуела освобождаване от визи.
„Сирийците също бяха принудени да напуснат домовете си. Имаше и проблем с легитимността на сирийското правителство (режимът на Башар ал-Асад). Повечето държави отмениха визовите споразумения със Сирия, но не го направиха с Венецуела,“ казва Алтундал.
Паспортът – печат на съдбата?
Възходът на крайнодесни партии в Европа и засилващият се антиимиграционен климат на Запад увеличиха процентите на отказ за визи през последните години.
В САЩ репресиите срещу незаконната имиграция от администрацията на Тръмп също заеха централно място. В същото време Австралия затрудни чуждестранните студенти да получат прием в университети, а Испания въведе ограничения върху програмата си за инвестиции за гражданство.
„В епохата на глобално пътуване и миграция паспортът е много тясно свързан със съдбата на индивидите за това къде искат да отидат, за да преследват своите кариери и начин на живот или да се свържат със семейство и приятели,“ казва Биксби.
„Това, което човек може да направи на световната сцена, до голяма степен се определя от паспорта, който притежава.“
