За първи път се срещнах с Айшенур Езги Ейги миналия май на студентски лагер в Съединените щати. Бяхме там, за да изразим солидарност с Палестина и срещу продължаващия геноцид на Израел в Газа във Вашингтонският университет. По това време Айше беше една от водещите фигури и заемаше важна роля в студентското движение.

Младата турско-американка беше мотивирана да търси справедливост за палестинците и много други каузи по време на университетския си живот и след това.

Както животът ни събра в търсене на освобождение за палестинския народ, Айше, която опознах, беше страхотен човек - толкова мила, добра и смела, силна лидерка. На 26-години тя беше много общителна личност с много приятели - винаги усмихната и с положителна енергия.

Айше винаги беше готова да помага на другите и да се интересува от приятелите си - как са и дали имат нужда от помощ с нещо, дори когато беше заета и имаше много неща за вършене.

Равенство за всички

Сред някои от отличителните черти, които си спомням за Айше, беше нейният невероятният й стремеж.. Тя съумяваше да балансира това със своето чувство за хумор, опитвайки се да направи хората щастливи. Но тя имаше и сериозна страна, когато ставаше въпрос за нейната активистка дейност.

Нейната социална съвест често включваше прекарване на значително време в организационни дейности. Айше обичаше Палестина толкова много и поемаше важна роля в планирането на университетските лагери - координирайки се със студенти и университетското ръководство.

Тя постигаше това, като същевременно балансираше ученето си като студентка, работейки усърдно за изпитите си, за да получи добри оценки и в крайна сметка да завърши Университета на Вашингтон.

Айше беше този човек, който вярваше, че справедливостта включва не само борба за палестинската кауза, но и борба за равенство за всички.

Нейното пътуване като млад активист, развивайки своята социална съвест, също включваше пътувания в чужбина. Преди няколко години тя посети Мианмар, за да наблюдава геноцида срещу рохингите в Югоизточна Азия.

В САЩ, в град Сиатъл, който тя наричаше дом, след като напусна турския град Анталия на много млада възраст, Айше също беше активна в борбата за расова справедливост, като участваше в движението Black Lives Matter (BLM) и други.

Айше беше толкова честна; тя винаги правеше нещата от сърце и с толкова много любов, независимо от цената. Помня как Айше обичаше живота и колко развълнувана беше за продължаването на образованието си и посещението на окупирания Западен бряг.

Посещение на Западния бряг

Айше беше наистина мотивирана да отиде там, за да бъде свидетел на реалността и истината за палестинците, които са изправени пред пълната сила на военната окупация от 1967 г. на Западния бряг и последващото етническо прочистване.

Откакто израелската атака срещу палестинците се засили миналия октомври, военните са убили повече от 41,000 души, предимно жени и деца. В окупирания Западен бряг Израел вече е убил близо до 700 души и ранили повече от 5,700 други.

В този контекст, по време на нашите чести разговори, Айше ми сподели как баща й и други университетски професори са толкова уплашени за присъствието й там.

Но тя беше непокорна. Айше все пак искаше да отиде там, на окупирания Западен бряг, за да подкрепи палестинската съпротива срещу окупацията. Да стане свидетел на това как изглежда и да се върне, за да продължи да изпраща това послание към света - разказ, който често е цензуриран.

Айше беше наясно с опасностите и въпреки тях искаше да отиде - да остави своя отпечатък и да застане до палестинския народ, който преживява геноцид, докато безразличният свят не прави нищо в Газа.

Причината, поради която тя отиде там заедно с други мирни активисти от Международното движение за солидарност (ISM) е да продължат да изпращат това послание и да покажат реалността на израелската окупация и нейната варварщина на света.

Последният ми телефонен разговор с Айше беше само няколко часа преди тя да бъде убита. Говорихме по телефона повече от два часа.

По това време почувствах, че Айше наистина говори за преживяното от сърце. Тя ми разказа колко ужасна е окупацията и колко трудно е да се живее под нея - реалност, която и ние, палестинците като моето семейство, сме изпитали. Аз бях арестуван там; сили под прикритие арестуваха брат ми. Баща ми също беше арестуван и дори застрелян в крака в един случай.

Живот под окупация

Из цялото окупирано Западно крайбрежие и чак до свещения град Йерусалим, преминавайки през контролно-пропускателни пунктове, изпитвате апартейда и опасностите от първа ръка.

Много палестинци често биват застрелвани и убивани без да са направили нищо. Моите палестински приятели там са страдали от реалностите на това, обкръжени от контролни пунктове, със заплахи за домовете им или отказ да им се позволи на тях или на техни гости да влизат или излизат от тяхната общност. Много от тях също се сблъскват с несправедливостта да чакат дълги часове.

По време на нашия разговор, Айше сподели истории, които е чула от местните, и цялото страдание, което окупацията е причинила.

Също така говорихме за нейния опит в Йерусалим и как израелските войници не са я пуснали в историческата джамия Ал-Акса.

Тя също се сблъска с пълната сила на окупацията, която е ежедневна реалност за палестинците. Тя ми разказа как израелците са взели паспорта й на границата, карайки я да чака много дълго време, докато я разпитват за подробности относно пътуването й, преди в крайна сметка да я пуснат.

Основният въпрос, който тя обсъждаше, беше страданието на хората под окупация, въпреки че беше там само няколко дни.

Наследство

Преди трагичната си смърт, Айше беше направила планове. Тя трябваше да се срещне с моето семейство в град Хеброн след няколко дни, но това не успя да се случи.

Ще помним Айше като човек, който живееше за справедливост и освобождение на Палестина до последния си дъх. Никога няма да я забравим. Светът никога няма да я забрави и ще продължим да се борим, докато окупацията не приключи.

Винаги ще вървим по пътя, който тя начерта, и ще усилваме нейното послание за справедливост и равенство към света, докато не настъпи промяна.

Наследството на Айше е да обединява хората от нейната общност. В нейна памет, организатори на общността и правозащитни групи ще се събират, вдъхновени от нейната сила и съвест, за да работят заедно за промяната, която Айше знаеше, че е трудна, но винаги искаше да преследва.