Новият президент Джоузеф Аун не е поддръжник на Хизбула, докато избраният от него за премиер Науаф Салам подчерта, че само държавата има право да носи оръжие.
Избирането на Джоузеф Аун за президент на Ливан и назначаването на Науаф Салам за премиер показва намаляващото влияние на шиитската въоръжена група Хизбула, която дълго време имаше голямо влияние върху обществото и политиката на страната.
Тези събития се случват в момент, когато подкрепяната от Иран Хизбула е изправена пред екзистенциална криза след убийството на дългогодишния ѝ лидер Хасан Насралла от Израел и деморализиращите атаки, насочени към хиляди нейни членове.
Избирането на Джоузеф Аун
Избирането на Аун запълни поста, който остана вакантен от 2022 г. поради разногласия в парламента, и показа, че водещите политически фигури на страната са готови да направят компромиси за по-голямото благо.
Според ливанската конституция армейски командир не може да стане президент, но политическите среди на средиземноморската страна не поставиха под въпрос пригодността на Аун за този пост. Според експерта по историята и религиозните фракции на Ливан Туба Йълдъз, това беше прието с мълчаливо съгласие „в името на по-голямото благо“.
Новият президент, който от 2017 г. ръководи разпокъсаните официални въоръжени сили на страната, има добри отношения със САЩ и Франция, бившите колониални сили на Ливан, както и със Саудитска Арабия.
Аун, както и предшествениците му, е маронитски християнин, съгласно фракционната политическа система на Ливан. Въпреки това, според Йълдъз, Аун се отличава значително от предшествениците си.
Дистанциране с Хизбула
Отдалечаването на Аун от Хизбула и съюзниците му го отличава както от шиитската група, така и от предшественици като Мишел Аун, които имат дълбоки връзки с режима на сваления сирийски лидер Башар Асад. Междувременно, въпреки че Жозеф Аун и Мишел Аун имат еднаква фамилия, те не са роднини.
Според Йълдъз свалянето на режима на Асад, който е верен съюзник на Иран и Хизбула, е изиграло роля в избирането на командващия армията на този висок пост.
„Повечето президенти, избрани в Ливан след гражданската война, бяха избрани с одобрението на Сирия под контрола на режима на Баас,“ казва Йълдъз в изявление за TRT World.
Сектантска политика и ролята на Науаф Салам
Един от маронитските политически фигури, подкрепяни от Хизбула, Сюлейман Франжие, се оттегли от кандидатурата си в последния момент и обяви подкрепата си за Жозеф Аун.
Тази ситуация, според Йълдъз, показва намаляващото влияние на Хизбула в президентските избори. Йълдъз отбелязва, че депутатите, подкрепяни от Хизбула, не са участвали в първия тур на изборите, за да покажат, че се нуждаят от подкрепата на групите на Аун, но са гласували за Аун във втория тур.
„Хизбула осъзна, че усилията им да предотвратят избирането на Жозеф Аун ще бъдат безрезултатни поради политическите реалности,“ добавя Йълдъз.
Иранско-канадският политически анализатор Гончех Тазмини също разглежда избирането на Аун като знак за „намаляващото влияние“ на Резистентната ос, водена от Иран.
Хизбула, сваленият сирийски режим на Асад, шиитските групи в Ирак, хутите в Йемен и Хамас са част от този фронт на съпротивата.
„Тази група, която доминира в ливанската политика повече от двадесет години, понесе сериозни загуби в 14-месечния си конфликт с Израел: смъртта на високопоставени фигури и отслабването на съюзника Асад, който улесняваше трансферите на оръжие от Иран,“ казва Тазмини за TRT World.
Политика на религиозните секти
Въпреки че Аун няма истински политически опит, Йълдъз смята, че това може да бъде предимство както за него, така и за страната. Защото Аун няма принадлежност към която и да е група, която отдавна е разделена по религиозни линии в парламента.
Но Йълдъз предупреждава, че ще бъде трудно да се направят сериозни стъпки по икономически и военни въпроси, като премахването на военната сила на Хизбула, позовавайки се на „институционализираната религиозна структура“ на Ливан.
Въпреки че Ливан има население от малко над пет милиона души, той приютява големи християнски, сунитски и шиитски мюсюлмански общности, както и етнорелигиозни групи като друзите. Политическата система на страната се основава на партии, представляващи тези религиозни групи, а не на национални партии.
В Ливан президентът винаги е маронит, министър-председателят е сунитски мюсюлманин, а председателят на парламента е шиитски мюсюлманин. Парламентът също така е сцена на разделени религиозни сили, подравнени с различни външни сили.
Като цяло Саудитска Арабия и други страни от Персийския залив традиционно имат голямо влияние върху сунитските групи в Ливан, докато Иран подкрепя шиитските групи в страната. Християнските групи имат дълбоки връзки със западните сили.
Но сложната политическа структура на страната понякога е била сцена на странни съюзи. Например, бившият президент Мишел Аун установи делови отношения с Иран, шиитска мюсюлманска страна, докато настоящият президент има добри отношения със Саудитска Арабия.
Тазмини отбелязва, че Аун е изправен пред „големи предизвикателства“, като се има предвид ситуацията, която му бе оствена в наследство.
Въпреки че е в съответствие с регионалните интереси на САЩ и Саудитска Арабия, платформата на Аун включва трудната задача да създаде ново правителство в сложната система за споделяне на властта, основана на религиозни секти в Ливан.
Тазмини добавя: „Ще бъде много трудно да се преустанови шестгодишният икономически срив, да се справим с дълбоките политически разделения и ниското обществено доверие.“
Популярният нов министър-председател
Въпреки сложната политическа структура на Ливан, кандидатът за министър-председател Науаф Салам е фигура, призната както на международно, така и на местно ниво за своята компетентност и справедливост. Салам е бивш председател на Международния съд, който привлече внимание с последните си решения относно бруталните атаки на Израел в Газа.
Според Йълдъз, Салам беше кандидат за министър-председател през 2022 г., но тогава Микати беше избран поради влиянието на Хизбула.
Неговата дипломатическа компетентност може да помогне за преодоляване на политическите кризи в Ливан, където десетилетия наред външната намеса има силно влияние. Салам е говорил за монопола на държавата върху носенето на оръжие, обещавайки да „разшири властта на ливанската държава върху цялата й територия“ и да приложи изцяло Резолюция 1701 на ООН, която изисква изтеглянето на Хизбула от Южен Ливан.
