Съдбата на християнските общности в Газа, окупирания Западен бряг и до тази седмица Ливан, се превърна в спешен въпрос на фона на по-широкия конфликт в Близкия изток. Докато Израел продължава своите кампании на геноцид и окупационни политики, арабските християни са изправени пред широко разпространено преследване, икономическо задушаване и изселване, което поражда сериозни опасения за тяхното оцеляване и културно съхранение.
Освен неизбежните човешки жертви от насилието, съществува и реалната опасност от унищожаване на културното и религиозно наследство на тези хора. В южен Ливан израелските сили оскверниха църква в християнското село Дейр Мимас, а въздушни бомбардировки разрушиха втората най-стара евангелска църква в Сирия и Ливан.
Тези действия са част от модела на премиера Бенямин Нетаняху за насочване срещу арабските християни – малцинствена общност с дълбоки и исторически корени в региона.
Витлеем, смятан за мястото на раждане на Исус Христос и символ на богатата история на християнството, е показателен пример. Палестинските християни в града отдавна страдат от икономически и социални ограничения, наложени от израелската окупация. През 2024 г. израелското правителство наложи допълнителни данъци върху църкви и християнски институции в Йерусалим и други палестински градове. Тези данъци, които нарушават международното право, задълбочиха икономическите трудности на християнската общност, принуждавайки мнозина да напуснат своите родни домове.
Междувременно незаконни израелски заселници са завзели земи от палестински християни в окупирания Западен бряг, оставяйки бездомни безброй семейства. Това се усложнява от липсата на международна намеса, оставяйки палестинските християни сами да се борят срещу систематично изселване и демографска манипулация.
Политиките на Нетаняху предизвикват опасения за умишлено маргинализиране на арабските християни. План за заселване от 2024 г., въведен от министъра на финансите Безалел Смотрич, цели да свърже незаконни израелски селища в блока Гуш Ецион с Йерусалим, като навлиза в палестински земи, включително в малкото останали християнски села в Западния бряг.
Планът не само изселва християнските жители, но и променя религиозната и културна идентичност на тези райони. Например долината Ал-Махрур, рядка християнска крепост в региона, е застрашена от поглъщане от разширяването на селищата. Мълчанието на Нетаняху по тези политики предполага съучастие в по-широка стратегия за принудително изселване и демографско инженерство, което заплашва да изтрие християнското присъствие в Палестина.
Въпреки тези тревожни развития, международният отговор остава до голяма степен слаб. Организацията на обединените нации е приела резолюции, осъждащи израелската окупация на палестински територии, но не са последвали конкретни санкции или координирани действия. Тази липса на отговорност позволява продължаването на нарушенията срещу арабските християни, като подсилва тревожния двоен стандарт в начина, по който глобалната общност се отнася към нарушенията на човешките права.
Ситуацията привлече спорадично внимание от световни лидери. В края на 2024 г. папа Франциск призова за разследване на това, което той определи като „потенциален“ геноцид в Газа. Въпреки това, представянето на кризата като „потенциална“ не признава мрачната реалност: арабските християни са изправени пред систематично преследване, което отговаря на критериите за престъпления срещу човечеството, както се доказва от издадените заповеди за арест от Международния наказателен съд срещу Нетаняху и други израелски официални лица.
Преследването на арабските християни не се ограничава само до Газа и Западния бряг. То остава неразделна част от транснационалната стратегия на Нетаняху за унищожаване на арабските християни, които се разглеждат като част от по-широкия „арабски проблем“, за който Нетаняху намекна в Израел преди геноцида в Газа.
В Ливан, където християните съставляват по-малко от половината от населението, израелските военни действия опустошиха райони с християнско мнозинство по време на едногодишна атака, която се засили през последните два месеца преди примирието тази седмица. Източен Бейрут и северното крайбрежие на планината Ливан претърпяха значителни разрушения от израелски бомбардировки. Църкви, жизненоважни символи на ливанската християнска идентичност, бяха разрушени, което допълнително ерозира културната и религиозната тъкан на общността.
Забележително е, че тези атаки срещу християнски райони не са свързани с военни цели, като например насочване към Хизбула. Много ливански християни, включително видни политически фигури като Самир Джааджа от партията „Ливански сили“, публично осъдиха действията на Хизбула. Това подкопава твърденията, че бомбардировките са необходими за израелската национална сигурност, и вместо това сочи към умишлена кампания срещу арабските християни.
Предизвикателствата, пред които са изправени арабските християни, се простират и до тези, които живеят в границите на Израел. Доклад от 2024 г. на базирания в Йерусалим Център „Росинг“ документира широко разпространен тормоз и щети върху имущество, насочени към израелските християни, повечето от които са от арабски произход. Ултраортодоксални ционистки групи са замесени в актове на сплашване и насилие, включително прекъсване на религиозни служби.
Израелското правителство показва малък интерес към справяне с тези проблеми. Администрацията на Нетаняху не е предприела действия срещу извършителите, което сигнализира за мълчаливо одобрение на такова поведение. Тази безразличност отразява по-широка програма на ционистко превъзходство, която маргинализира не само мюсюлманите, но и християните в израелското общество.
Систематичното насочване срещу арабските християни е част от по-голяма стратегия за консолидиране на еврейското превъзходство в региона чрез изселване или изтриване на нееврейските общности.
За международната общност това представлява морален императив да държи Израел отговорен за своите действия. Дипломатическа изолация, икономически санкции и военни ограничения са необходими инструменти за ограничаване на тези нарушения и осигуряване на справедливост за засегнатите общности.
За съжаление, глобалните отговори остават неадекватни. Съдбата на арабските християни в Газа, Западния бряг и Ливан подчертава спешната нужда от обединен международен отговор за защита на техните права и наследство. Тези общности не са просто жертви на война, а жертви на умишлени политики, насочени към изтриване на тяхното присъствие.
В продължение на векове арабските християни са били неразделна част от културната и религиозна мозайка на Близкия изток. Съхраняването на техните общности е не само въпрос на справедливост, но и доказателство за богатата история на съжителство в региона. Въпросът е дали световната общност ще се изправи пред това предизвикателство или ще продължи да си затваря очите за тяхното страдание.
