На 29 октомври 2024 г. жителите на югоизточна Испания се събудиха с опустошителни наводнения, които отнеха живота на над 220 души и причиниха широко разпространени щети на инфраструктурата.
Тези наводнения, предизвикани от проливни дъждове, които се равняват на цялото количество дъжд за една година, не сапървите от този вид в Европа и няма да бъдат последните, тъй като глобалното затопляне удря планетата с безпрецедентна интензивност и честота.
Нашата планета преживява безпрецендентни климатични промени, надминаващи критичните прагове, за които учените предупреждават отдавна. Последните доклади показват, че средните глобални температури са превишили 1,5°C в сравнение с прединдустриалният период (1850-1900).
Въпреки че това увеличение може да изглежда незначително за широката общественост, то представлява повратна точка, която застрашава бъдещето на човечеството и екосистемите на нашата планета, като ускорява климатичната криза - това би довело до повишаване на морското равнище, по-чести и тежки природни бедствия и огромна загуба на биоразнообразие.
Доклад издаден миналия месец от Световната метеорологична организация разкри, че концентрациите на парникови газове достигат рекордни нива през 2023 г., което сигнализира за продължаващо повишаване на глобалните температури през следващите години.
Въглеродният диоксид, основният фактор за глобалното затопляне, се натрупва в атмосферата с безпрецедентна скорост в човешката история, увеличавайки се с над 10 процента само за две десетилетия.
Този ръст се дължи основно на емисиите от изкопаеми горива. Тази тревожна тенденция показва, че нашата планета е достигнала точка на безвъзвратност и се движи към неминуема климатична катастрофа.
Учени прогнозират, че 2024 ще бъде най-горещата година в историята. Климатичната служба Copernicus Climate Change Service, част от програмата Copernicus на Европейския съюз, обяви, че 22 юли 2024 е бил най-горещият ден в съвременната история, със средна глобална дневна температура, достигаща рекордните 17,15°C.
Повишаването на средните температури е критичен предупредителен знак, който показва не само по-високи максимални и минимални температури, но и растяща вероятност за екстремни метеорологични явления. Това включва тазгодишните горещи вълни в части на САЩ, опустошителни наводнения в Южна Европа и бушуващите горски пожари в Южна Америка.
И хората по целия свят плащат висока цена за тези екстремни метеорологични явления, като развиващите се страни понасят най-големия удар. Наскоро проведени проучване от Imperial College London разкри, че над 570 000 смъртни случая са били приписани на 10 сериозно климатични бедствия от 2004 година насам. Един от най-ярките примери е сушата в Сомалия през 2011 г., при която загинаха 258 000 души заради глад, предизвикан от покачващите се температури.
Изчезващи държави
Учени са единодушни, че продължаващите индустриални дейности и неконтролираното изпускане на газове ще доведат до увеличение на глобалната температура с 2.7°C до края на века.
Този мрачен сценарий носи катастрофални последствия, включително потенциалното потъване на цели нации и острови, като Бангладеш, Малдивите и Александрия, крайбрежен град на Египет, поради покачващото се морско ниво. Това също така заплашва продоволствената сигурност, нарушава екосистемите и подкопава глобалните икономики.
Организацията на обединените нации се надява, че съществуващите технологии могат значително да намалят емисиите. Въпреки това, съществува значителна пропаст между ангажиментите на страните по Парижкото споразумение и реалните политики. Предложените финансови вноски изостават от необходимото количество за адаптация към климата.
Климатичната криза не е просто екологичен проблем, а е и изпитание за човечеството и нашата способност за сътрудничество. Днешните бедствия, на които сме свидетели, поставят въпроса за необходимостта от спешни действия. Въпросът е: Готови ли сме да поемем тази отговорност или ще тласнем планетата ни към необратима точка?
