Представете си свят, в който хората могат да отглеждат храна на Луната или дори на Марс. Звучи като научна фантастика, но бавно се превръща в реалност. В този епизод ще изследваме революционно откритие, което може да помогне на хората да живеят и да се занимават със земеделие на други планети. Турски учени провеждат експерименти както на Земята, така и в космоса с растение, наречено Schrenkiella parvula. Това растение може да бъде ключът към отглеждането на храна в космоса. Да видим как.

Доцент Йозгюр Узилдай, който ръководи изследването, казва, че оцеляването на човека зависи от растенията. Те осигуряват кислород и храна – две неща, без които не можем да живеем. Но ако искаме да живеем на други планети, имаме голям проблем: почвата, известна като „реголит“. Това е типът почва, който се намира в космоса. Тя е напълно различна от почвата на Земята. Токсична е и е безплодна, пълна с вредни соли и метали.

Йозгюр обяснява, че горните слоеве на реголита са твърде плътни, за да могат растенията, които консумираме, да развият корените си. Освен това реголитът не задържа вода по начина, по който го прави земната почва. А тъй като транспортирането на вода от Земята би било много скъпо, трябва да намерим нов начин да отглеждаме храна при тези тежки условия.

Тук се появява Schrenkiella parvula. Това здраво малко растение, което е родом от Соленото езеро на Тюркийе Туз Гьолю, процъфтява в почви с високо съдържание на соли. Това е „халофит“ – вид растение, което може да абсорбира и съхранява сол в клетките си. Schrenkiella parvula може да оцелее в екстремни среди, дори когато е изложена на химикали като хром, бор и литий, които биха убили повечето растения. Това я прави отличен кандидат за космическо земеделие.

Но не само компонентите на реголита имат значение. Едно нещо, което не може да бъде тествано на Земята, е дали тези растения могат да растат без гравитация. За да разберат това, турските учени направиха смела стъпка. На 18 януари 2024 г. първият турски астронавт, Алпер Гезеравджъ, занесе над 50 семена на Schrenkiella parvula на Международната космическа станция. Семената бяха засадени в лабораторията на станцията, симулирайки условия, подобни на тези на Луната или Марс. Целта? Да се види дали растението може да расте в космоса.

И успя! Семената покълнаха и пуснаха първите си листа! Учените бяха въодушевени. В рамките на осем дни растенията надминаха очакванията. Но имаше нещо още по-завладяващо в този експеримент: начинът, по който корените на растението растяха... Виждате ли, на Земята растенията растат с корените си надолу, защото са тикани от гравитацията. Но в космоса корените растяха в неочаквани посоки поради липсата на гравитация. И все пак, въпреки тези предизвикателства, растението оцеля и се разви добре.

Преди завръщането си на Земята, Гезеравджъ събра пробите, отгледани в космоса, и ги съхрани при минус 80 градуса по Целзий за пътуването обратно. Пробите стигнаха до Егейския университет на 29 февруари. Учените след това проучиха как растенията, отгледани в космоса, се сравняват с тези, отгледани на Земята. Те искаха да разберат дали растението е също толкова силно в космоса, колкото и на Земята. Ако успее, това растение може да реши едно от най-големите предизвикателства на космическата колонизация – как да отглеждаме храна в космоса.

Йозгюр Узилдай предлага Schrenkiella parvula да бъде използвана като „покривна култура“ върху реголита, за да подготви почвата за други растения. Растението може да разгради плътния, токсичен реголит на Луната и Марс, превръщайки го в почва, която може да поддържа живот. То може дори да подобри способността на почвата да задържа вода, което е от решаващо значение за космическото земеделие.

И така, какво означава всичко това? Е, това малко растение от Тюркийе може да бъде първата ни стъпка към подготовката на други планети за човешки живот. Неговата способност да вирее в екстремни условия ни дава надежда за бъдещето на земеделието извън Земята.